Department of Library and Information Science
Faculty of Philosophy
Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Communities in DSpace
Select a community to browse its collections.
- защитени в бакалавърската и магистърските програми на Катедра БНИКП
Recent Submissions
Дигитална трансформация на регионалните библиотеки в България: анализ на развитието на РБ „Г. С. Раковски“ – гр. Ямбол
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-06) Иванова, Христина Тодорова; Лозанова-Белчева, Елица, доц. д-р
Дипломната работа представя и анализира процеса на дигитална трансформация на регионалните библиотеки в България, като се фокусира върху развитието на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ – гр. Ямбол. Изследването на състоянието, динамиката и предизвикателствата на трансформационния процес е извършен въз основа на основни показатели, свързани с технологичната инфраструктура, дигиталните услуги и човешките ресурси. Чрез съпоставителен анализ между ямболската регионална библиотека и други регионални библиотеки със сходни финансови и кадрови характеристики е очертано нейното място в общия процес на дигитална трансформация и са направени изводи относно перспективите за бъдещото ѝ развитие. Представени са данни за дигиталните ресурси, електронните услуги и присъствието на регионалните библиотеки в социалните медии както на национално ниво, така и за подбраната за сравнение група малки библиотеки.
Чрез емпирично изследване (фокусна група) са проучени интересът, нагласите и поведението на потребители от различни възрастови групи по отношение на електронните услуги и дигиталните комуникационни канали на РБ „Г. С. Раковски“ – Ямбол. Установено е, че възрастта оказва влияние върху интензивността на ползване на електронните услуги, но не е единственият фактор, който определя отношението към тях. Констатирана е необходимост от по-ефективно популяризиране на наличните електронни услуги, повишаване на тяхната видимост и стимулиране на потребителската активност в онлайн среда.
В направеният SWOT анализ са показани силните и слабите страни на РБ – Ямбол, възможностите и заплахите, произтичащи от външната среда. Оценено е текущото състояние на дигиталната трансформация, откроени са основните предпоставки за успешно продължаване на процеса и са формулирани конкретни препоръки за бъдещо развитие.
Дигиталната идентичност като механизъм за национална сигурност: моделът SingPass в инициативата Smart Nation на Сингапур
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-06) Чорбаджийска, Вангелия Руменова; Лозанова-Белчева, Елица, доц. д-р
Дипломната работа си поставя за цел да изследва как системата за дигитална идентичност на Сингапур „SingPass“ се трансформира от обикновен технически инструмент за административно улеснение в централен механизъм за мащабен държавен контрол, вграден в националната сигурност. В изследването се разглежда политическата и административна еволюция на платформата в рамките на инициативата „Smart Nation”, като се поставя акцент върху прехода от дигитални услуги към дълбока инфраструктурна връзка между държавния апарат и отделния гражданин.
Основната задача на разработката е да анализира стратегическия капацитет на Сингапур в областта на вътрешната политика и националната сигурност през призмата на инициативата „Smart Nation“ (Умна нация), като се оценят както нейните възможности за засилване на административната и технократска ефективност, така и основните предизвикателства, които тя поставя пред гражданското общество.
Разработката включва три глави. В теоретичната част (Глава 1) се разглежда пост-демокрацията, технокрацията и предиктивния контрол като основа на нова политическа легитимност. Аналитичната част (Глава 2) изследва SingPass като инструмент за наблюдение и централизирано управление. Приложната част (Глава 3) оценява влиянието на сингапурския модел върху демокрацията, като го представя като пример за авторитарно управление чрез данни и предупреждение за рисковете от сливането на дигиталната идентичност с националната сигурност.
Комуникационна кампания за популяризиране на Конфиндустрия България във виртуална среда
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-06) Панева, Мариела Кръстева; Мавродиева, Иванка, проф. дн
Настоящата дипломна работа е посветена на темата за комуникационните кампании във виртуална среда с фокус върху популяризирането на Конфиндустрия България като бизнес асоциация, оперираща в подкрепа на българо-италианските икономически отношения. Актуалността на темата се определя от динамичното развитие на дигиталната среда и нарастващото значение на онлайн комуникацията като основен инструмент за
изграждане на организационен имидж, ангажиране на заинтересованите страни и разширяване на публичната видимост на институции и бизнес организации. В условията на висока конкуренция за внимание в дигиталното пространство организациите са изправени пред необходимостта да адаптират своите комуникационни стратегии към новите медийни реалности, характеризиращи се с бърз обмен на информация, висока интерактивност и силна зависимост от социалните мрежи и дигиталните платформи.
Целта на настоящото изследване е да се проучи съществуващата комуникационна практика на Конфиндустрия България и да се формулират практически насоки за разработване и реализиране на ефективна комуникационна кампания във виртуална среда, насочена към по-успешно популяризиране на организацията и нейните дейности. В тази връзка основните задачи на изследването включват анализ на теоретичните основи на
комуникационните кампании и дигиталната комуникация, изследване на спецификите на виртуалната среда, както и формулиране на препоръки за оптимизиране на комуникационните практики в контекста на съвременните дигитални инструменти и канали.
Обект на изследването е Конфиндустрия България като представителна бизнес асоциация, която функционира в подкрепа на международното икономическо сътрудничество между България и Италия и осъществява комуникационни дейности, насочени към бизнеса, институциите и партньорските организации.
Предмет на изследването е комуникационната кампания за популяризиране на Конфиндустрия България във виртуална среда, като се акцентира върху използваните комуникационни и медийни канали, дигитални инструменти, събитийна комуникация, техники на дигиталния маркетинг и връзките с обществеността.
Библиографски указател на „Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (1952-2025 г.)
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-06) Данаилова, Антоанета Юлиянова; Яврукова, Биляна, доц. д-р
Предложената дипломна работа има за цел да разработи аналитично всички публикувани томове на „Известия на Института за български език“ на Българската академия на науките за периода от 1952 до 2025 година. Библиографският указател съдържа описание на включените в изданието статии, чийто брой е 588. Библиографските описания са създадени по „БДС ISO 690:2021 Информация и документация. Насоки за библиографско позоваване и цитиране на информационни ресурси“. Към всяка статия е написано резюме и са изведени ключови думи. Към библиографията са създадени три показалеца – именен, на заглавията и на ключовите думи. Библиографският указател ще подпомогне обслужването на преподавателите, докторантите и студентите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които използват активно изданието.
Иновативни подходи в развитието на информационна и медийна грамотност при потребители деца: ролята на обществените библиотеки
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-06) Иванова, Ели Ивова; Лозанова-Белчева, Елица, доц. д-р
Дипломната работа изследва ролята на обществените библиотеки в развитието на информационната и медийната грамотност при деца чрез използване на иновативни подходи. Темата е свързана с нуждата децата да умеят не само да използват дигитални технологии, но и да разбират и оценяват информацията, с която се срещат.
В теоретичната част се разглеждат основните понятия и значението на информационната, медийната и дигиталната грамотност в детска възраст. Представени са международни стандарти и ролята на обществените библиотеки като достъпна и безопасна образователна среда. Описани са съвременни подходи като игровизация, интерактивни дейности, makerspace, роботика и STE(A)M, както и добри практики от България и Англия.
В практическата част е проведено анкетно изследване сред библиотекари, учители, родители и деца, насочено към оценка на ролята на библиотеките и потребностите на потребителите. Използвани са литературен обзор, сравнителен анализ и анкетен метод.
В резултат са формулирани изводи и препоръки за подобряване на библиотечните услуги и за по-ефективно прилагане на иновативни методи в работата с деца.