Department of Library and Information Science
Faculty of Philosophy
Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Communities in DSpace
Select a community to browse its collections.
- защитени в бакалавърската и магистърските програми на Катедра БНИКП
Recent Submissions
Библиотерапията в дигиталната епоха
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-01) Веселинова, Диана Димитрова; Попова, Ели, доц. д-р
Темата за библиотерапията в дигиталната епоха е едновременно актуална, многопластова и интердисциплинарна, тъй като обединява два ключови фокуса на съвременното общество – грижата за психичното и емоционалното здраве на човека и нарастващото влияние на дигиталните технологии върху процесите на четене, общуване и социална свързаност. В последните десетилетия светът се характеризира с ускорено технологично развитие, глобална дигитализация и трансформация на традиционните културни и социални модели, което неминуемо оказва влияние върху начина, по който хората възприемат текста, знанието и самите себе си. В този контекст библиотерапията се утвърждава като хуманистичен подход, който предлага възможност за осмисляне на вътрешния свят на личността чрез четене, размисъл и диалог.
В условията на информационно пренасищане, постоянна онлайн свързаност и нарастваща социална изолация, все по-често се наблюдават явления като тревожност, стрес, емоционално изчерпване и усещане за загуба на смисъл. Съвременният човек е изправен пред парадокс – разполага с безпрецедентен достъп до информация, но често изпитва недостиг на дълбочина, концентрация и вътрешно равновесие. Именно в тази среда книгата запазва своята стойност като пространство за забавяне, осмисляне и личностно възстановяване. Макар традиционната форма на четене да се променя, същността на литературния текст като средство за самопознание и емоционална подкрепа остава непроменена, като неговият път към читателя все по-често преминава през дигитални канали.
Изборът на темата е продиктуван от убеждението, че четенето в дигиталната епоха може да бъде не само познавателен и образователен акт, но и осъзнат терапевтичен процес. Дигиталните технологии не отменят библиотерапията, а напротив – разширяват нейните възможности, като я правят по-достъпна, по-гъвкава и по-адаптивна към потребностите на различни социални групи. В този смисъл библиотеката се утвърждава като посредник между технологията и духовността, между текста и човека, между знанието и емоционалната подкрепа.
В условията на дигитална трансформация библиотеката все по-активно използва електронни ресурси, онлайн платформи и виртуални пространства, за да достигне до по-широка аудитория. Това позволява библиотерапевтичните практики да излязат извън физическите рамки на библиотеката и да се реализират в среда, която е позната и достъпна за съвременния човек. Чрез дигиталните инструменти се създават нови форми на взаимодействие между читатели, библиотекари и текстове, които подпомагат процесите на споделяне, съпреживяване и личностно осмисляне.
Разглеждането на библиотерапията в контекста на съвременната информационна и технологична среда е важно не само от теоретична гледна точка, но и като практически инструмент за социална подкрепа. Библиотерапевтичните практики намират приложение при работа с хора от уязвими групи, лица с увреждания, деца, младежи и възрастни, както и при хора, изпитващи временни или трайни емоционални затруднения. Чрез целенасочен подбор на текстове и създаване на подкрепяща читателска среда библиотерапията допринася за изграждането на емоционална устойчивост, социална включеност и чувство за принадлежност.
Дигитализация на архивите на Българска телеграфна агенция: постижения, предизвикателства и перспективи за достъп до културно наследство
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2026-01) Иванова, Ханарелка Володиева; Панчева, Цветанка, проф. дн
Настоящата дипломна работа има за цел да разкрие причините, поради които именно архивният фонд на Българска телеграфна агенция да бъде дигитализиран и до каква степен той е ценен за националната памет на България. Българска телеграфна агенция (БТА) е институция с огромно значение за България със своя дългогодишен опит и традиции в журналистическата и информационна дейност. Агенцията разполага с един от най-обширните и съдържателни архивни фондове в страната, който дълги години остава недостъпен за преглеждане, използване и научни изследвания. БТА разполага с милиони страници бюлетини на хартиен и микрофиш носител и хиляди фотографии. През 2023 година БТА получава европейско финансиране за изпълнението на проект „Дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на Българска телеграфна агенция“, което предизвика интереса ми към темата. В качеството си на технически-сътрудник в екип „Дигитализация“ на БТА имах възможността да проследя етапите на развитие на отделните процеси на работа, да боравя с професионална техника за дигитализация на отделните елементи от фонда на агенцията, участвах в подредбата на архивните материали в архивохранилища, в тяхното описване и създаване на метаданни. Смятам, че моят личен опит и участие в проекта, както и задълбочените ми занимания да изследвам публикациите, свързани с подобна тематика, спомагат за пълнотата на представената информация, която може да послужи като пример за друга институция, която планира или вече провежда цифровизация на аналоговия си архивен фонд. Представеният за дипломна защита труд се състои от три подробни глави, засягащи същността на архива на БТА като аналогов ресурс; процесите, проблемите и предизвикателствата, свързани с неговата дигитализация; както и е анализиран и представен опитът на други водещи национални агенции – САЩ, Чехия, Унгария, Полша – при преобразуването на техни архиви в цифров режим на съхранение и използване. В дипломната работа са обобщени и резултатите от три емпирични изследвания, които дават гледната точка на ръководството на БТА и на потребителите на архивна информация от нейните фондове – в аналогов и в дигитален формат. Дипломната работа е предназначена за използване от преподаватели, студенти, журналисти, информационни специалисти, технически сътрудници и всеки, проявяващ интерес към архивния фонд на Българска телеграфна агенция.
Библиографски указател на списание „Военна медицина“
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2025-06) Хубенова, Росица Иванова; Аврамова, Мария, гл. ас. д-р
Целта на дипломната работа е се представи съдържанието чрез систематизация по Универсалната десестична класификация на течението на списание „Военна медицина“. То е единственото в страната ни в този специфичен клон на медицината. Това определя важността на избраната за разработване тема. Задачите, които си поставя е да се представи профилът, тематиката и съдържанието на списание „Военна медицина“ като се използвате методите на библиографското изследване – издирване, събиране, описване, систематизиране и др. п. Времевият обхват на библиографският указател е повече от 20 години – от 2003 г., когато започва да излиза съвременното списание „Военна медицина“ до края на 2024 г. За периода са излезли общо 81 броя. Библиграфският указател е снабден с показалец на имената на латинска азбука.
Ролята на изкуствения интелект (ИИ) в анализа на големи структурирани масиви от данни
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2025-06) Горанчева, Теодора Иванова; Миладинов, Петър, гл. ас. д-р
Дипломната работа има за цел да изследва ролята на изкуствения интелект (ИИ) в анализа на големи структурирани и полуструктурирани масиви от данни, като поставя акцент върху професионалната практика в сфери като
технологии, финанси и търговия. Основната цел е да се оцени доколко ИИ функционира като пълноценен инструмент в анализа на данни и какво е въздействието му върху ефективността, автоматизацията и ролята на човешката експертиза. За постигане на тази цел са реализирани няколко ключови задачи: проследено е историческото развитие на анализа на данни и ИИ, анализирани са основните методи и приложения на ИИ в обработката на данни, както и социално-професионалните нагласи към използването на ИИ. В рамките на емпирично изследване е проведено проучване сред 23 специалисти, което показва, че ИИ инструментите са широко познати и използвани, особено за автоматизация на рутинни задачи и почистване на данни. Генеративните и езикови модели като ChatGPT, Copilot и Claude се открояват като най-често използвани решения. Ключовите постижения на изследването включват: доказване на високия потенциал на сътрудничеството между човек и ИИ, идентифициране на области, в които човешката експертиза остава незаменима (критично мислене, интерпретация, стратегически решения), както и потвърждаване на извода, че оптимални резултати се постигат чрез комбиниране на автоматизацията с човешки анализ. Доверието към ИИ е високо, но специалистите подчертават необходимостта от човешки контрол и валидиране на резултатите. Заключението е, че ИИ не замества, а разширява възможностите на анализа на данни и трансформира ролята на специалиститекъм по-креативни и аналитични дейности.
Съвременни проявления на виртуалната комуникация в библиотеките в България
(СУ, ФФ, Катедра БНИКП, 2025-06) Козарева, Боряна Филипова; Мавродиева, Иванка, проф. дн
Дипломната работа има за цел да представи как библиотеките (регионални и университетски) отчитат потребността от адаптиране към една нова среда и към поведението на потребители и читатели, които използват социални мрежи, софтуерни приложения, изкуствен интелект и са ориентирани към четене на дигитализирани книги, списания, вестници и др. В първа и втора глава са разгледани основните понятия, съвременното проявление на тяхното развитие и фактическото състояние на приложението им. В последните две глави са представени резултатите от направените изследвания по темата на дипломната работа. В глава трета е приложен киберетнографския метод за наблюдение на сайтовете на избраните библиотеки, направен анализ на получените данни и са поставени основите за по-нататъшното изследване, представено в последната глава. Анализът на данните от проведеното анкетно проучване потвърждава първоначално заложените хипотези за използването на виртуалната комуникация в библиотеките.